Взривовете на Северен поток и самоубийството на Европа
Автор: Патрик Лорънс - дългогодишен сътрудник в чужбина, основно за International Herald Tribune, медиен критик, есеист, преподавател. Автор на „ Време не стига: Американците след американския век “. Акаунтът му в Twitter, @thefloutist, е непрекъснато цензуриран без пояснение.
Източник:, превод Ана Борисова. Следвайте " Гласове " в
Решимостта, с която западните медии пренебрегват неотдавнашните детонации в Балтийско море, извадили от строя газопроводите „ Северен поток “ – 1 и 2, е забележителна. Голяма част от енергийната инфраструктура на Европа, взаимна благосъстоятелност на Германия и Русия, беше унищожена. Отпадна всяка възможност преносът на съветски газ на запад да бъде обновен. Сега континентът обезверено търси нови източници на природен газ, неизбежно на по-високи цени. Не мога да се сетя за нещо по-значимо сега.
Западната преса и телевизионните оператори не оповестяват съвсем нищо за значимите развития след детонациите от 26 септември. Ясно е, че мълчанието на медиите отразява друго, по-голямо безмълвие. На 14 октомври , че Швеция е отказала да взе участие в взаимно следствие с Германия и Дания. Според немска телевизия датчаните също са отказали. Имаме и немски министър, който съобщи, че неговото държавно управление знае кой е виновен за офанзивата, само че не може да го каже. И в трите случая обяснението е едно и също: този въпрос е прекомерно сензитивен и разискването му е опасност за „ националната сигурност “.
Следователно взаимно следствие на случая с газопроводите „ Северен поток “ – 1 и 2 няма да има. Каквото и да открият сами Швеция и другите, те нямат желание да го опишат на света.
Ако нямате податливост към салонни игри, които в никакъв случай не свършват, съвсем невероятно е да не стигнете до заключението, че Съединените щати са или директно виновни за саботажа на „ Северен поток “ – 1 и 2, или са управлявали тези, които са директно виновни. Ако става въпрос за национална сигурност, руснаците явно нямат нищо общо с това, и също толкоз ясно е, че виновникът е сякаш съдружник на Германия, само че въобще не зачита нейните ползи.
Това, че Стокхолм и Копенхаген замълчаха за случилото се край датски остров покрай немския бряг на Балтийско море, е доста значително. Шокиращо е обаче, че и Берлин го направи. Някой преди малко е взривил план на стойност 11 милиарда евро (10,8 милиарда долара), план, стартират от Германия, в който тя има мажоритарен дял. А на процедура Федералната република избира да застане на страната на някой, който най-вероятно е държавен индивид, когато същият този държавен индивид е оспорил суверенитета ѝ и е унищожил освен нейна благосъстоятелност, само че и другите възможности ѝ за доставяне с сила.
Какво следим тук?
Отговорът ми е обвързван с една дълга история – същински огромната история, която западните медии не отразяват.
Историята е за това по какъв начин от времето на Студената война насам Европа покорно се подчинява на американския диктат, даже когато това вреди на континента. В последно време това е историята за пагубните последствия върху европейските общества и стопански системи на акцията, която Съединени американски щати водят против Русия посредством своето подставено лице Украйна. И в този момент да помислим, дали тази от дълго време почнала история не приключва с цялостното заличаване на Европа като самостоятелен център на власт със собствен личен глас и – също толкоз значимо съгласно мен – на „ Европа “ като концепция и блян.
„ Рискуваме всеобща деиндустриализация на европейския континент “, каза наскоро пред .
Задаващата се икономическа съсипия на Европа е най-непосредствената, осезаемата последица на войната в Украйна, предизвикана от Съединени американски щати, и на санкционния режим против Русия, воден от Съединени американски щати и подкрепян от Европейския съюз. Почти невероятният отвод на Германия и нейните съседи да защитят ползите си по въпроса за газопроводите допуска, че по-съществената последица ще е в действителност окончателният провал на всички искания, че Европа е нещо друго от сбирка васални страни, подчинени на Съединени американски щати, даже за сметка на своите лични жители.
Помислете за това идващия път, когато администрацията на Байдън стартира да ви приказва за неприкосновеността и суверенитета на Украйна.
Дълго време бях измежду тези, които се чудеха, с известна доза вяра, по кое време европейците ще стартират да приказват и работят съгласно това, което считат за най-хубаво за самите себе си. Прекарах десетилетия в размисли. Да, припомням си, мислих, че континентът е завършил с двуполярността на Студената война, наложена на света от Вашингтон. Да, мислих си неотдавна, че европейците ще се откажат да поддържат глобите, които Вашингтон наложи на Русия след култивирания от Съединени американски щати прелом в Украйна през 2014 година Германският бизнес не ги искаше. Гърците и италианците също. Но когато трябваше да бъдат подновявани на всеки шест месеца, както изискват разпоредбите на Европейски Съюз, те по този начин или другояче минаваха.
Тогава се появи Еманюел Макрон. Когато домакинстваше срещата на G7 в Биариц преди три години, френският президент се направи на Де Гол, като съобщи, че Русия неизбежно е част от ориста на Европа и континентът би трябвало да откри своите лични връзки с големия си източен комшия.
Да, споделих си още веднъж, без да виждам, че Макрон не е нищо повече от скърцащ ветропоказател, побит величаво на върха на европейския хамбар.
Но отговорът в тези и доста други случаи в действителност беше „ Не “.
За това стана дума преди няколко години в мое изявление с английския публицист и издател Пери Андерсън. Защо Европа не може да откри своя глас? – попитах. Андерсън даде забавен отговор.
Последното потомство европейски водачи, създали някакъв опит да работят без значение от Съединени американски щати – Чърчил, Антъни Идън, Дьо Гол и други, останаха в историята при започване на Студената война, проницателно означи Андерсън. Никой от идващите генерации няма различен опит, с изключение на този на подвластни хора, подслонени под американския чадър за сигурност. Те не знаят нищо друго. Никога не са говорили със личен глас.
Това не значи, че Европа е изцяло спокойна. В средата на Студената война имаше доста признаци, че европейците са недоволни от трансатлантическите връзки, такива каквито ги е оформил Вашингтон. През 1963 година Дьо Гол изтегли френските сили от командването на НАТО. Три години по-късно подреди на НАТО да закрие всичките си бази на френска територия. Още три години по-късно, през 1969 година, Германия показа своята Ostpolitik (германската „ източна политика “, ориентирана към страните от Източна Европа ‒ бел. ред.). Още една година по-късно Вили Бранд стана първият немски канцлер, който се срещна с източногермански водач, Вили Щоф.
Нека не забравяме какво се случваше по улиците. Ако не разбирате, че събитията от 1968 година в Париж и на други места са ненапълно митинг против международния ред, натрапен от Америка, значи не разбирате 1968 година
Но Вашингтон, който след 1945 година се радваше на своята водеща роля в международните каузи, към този момент се беше научил по какъв начин да принуждава приятелите си, с американска усмивка и с каквото е належащо – пари, подкупи, споразумяване на избори, политически хитрости и всичко останало. Имаше отвратителната заложба, принуждавайки европейците да маршируват, да ги държи в крайник с кръстоносния поход на Студената война, макар тяхното едвам скривано неодобрение.
Тези от нас, които желаеха да видят една независима Европа като мост сред Запада и Изтока, бяха постоянно разочаровани. И по този начин, единствено преди няколко години зададох въпроса си на Пери Андерсън: Как се случи това?
И ето, че в Балтийско море се появява метан. По данни на Би Би Си става дума за пробив от 50 метра, т.е. 164 фута, в газопровода „ Северен поток “. Ако приемем, че Америка е отговорна по един или различен метод за това закононарушение (тъй като не се интересувам от салонни игри, върша това съмнение в очакване на доказателства), съществува директна връзка сред капризните злоупотреби на Вашингтон с европейския суверенитет по време на Студената война и събитията от 26 септември. Нация, която си разрешава да се меси в европейските каузи, без да среща освен това от протестно бърборене, не би се замислила доста дали да унищожи скъпа европейска инфраструктура. А континентът, който се е кланял десетилетия наред по времето на Студената война, не смее да обели и дума за това.
Изглежда, че в енергийната сфера Европа към този момент е сготвена., че в случай че Европа остане без съветски газ, ще се обрече на стопански крах и голямо страдалчество за неопределен срок. При „ нулев съветски газ “ за Европейския съюз, сподели той, „ казусът, мисля, ще бъде голям и за доста дълго време “.
След „ Северен поток “ Европа към този момент е изправена пред сложни за договаряне покупко-продажби на свободния пазар, като в никакъв случай няма да може да реализира цената, на която съветският газ щеше да потече по дъното на Балтийско море към Германия. Може да подписа съглашения с Турция, доколкото Реджеп Тайип Ердоган се договаря с Москва да трансформира страната си в хранилище за съветския енергиен експорт. Но дано го кажем по този метод: не бихте си купили от турския президент кола на остаряло, камо ли енергийни доставки за милиарди долари.
И оставете това на американците. Макрон, Роберт Хабек, който е вицеканцлер и министър на стопанската система в държавното управление на Шолц, и други европейски водачи към този момент се оплакват, че цената на американския полутечен природен газ, който би трябвало да дойде в европейските терминали, е четири пъти по-висока от тази на американския пазар.
Откакто „ Северен поток “ се появи като открит въпрос по време на ръководството на Тръмп, е ясно, че отмъкването на европейския газов пазар от Русия е измежду аргументите за гневната опозиция на Вашингтон против завършването на „ Северен поток “-2. За да си разбираем обаче един толкоз самоуверен ход като детонациите в Балтийско море, е нужно по-широко мислене.
Това е още една част от историята, която се простира надалеч обратно във времето. Колкото Вашингтон се опасяваше от съветската мечка, най-малко толкоз, а може би и повече, се тревожеше от всички тези европейски импулси за устойчиво урегулиране на връзките със Съюз на съветските социалистически републики ‒ Ostpolitik, така наречен конвергенция, „ третият път “ и други сходни понятия. Истинският зложелател беше една опасност, по-голяма от Съветския съюз, а точно гравитационното привличане на евразийския континент и изцяло разумната мисъл, че суверенна Европа ще откри своята орис като неговия най-западен фланг.
Да се предотврати това, с каквито и да е средства, е завоалираната същина на трансатлантическата политика на Вашингтон от десетилетия. Ето за какво един газопровод закупи толкоз голямо значение за Съединени американски щати, а „ с каквито и да е средства “ просто се трансформира в жестоко интернационално закононарушение и фронтална офанзива против европейските ползи.
Ако погледнем напред, най-обезкуражаващият аспект на случая със „ Северен поток “ е връзката сред две мрачни действителности. От една страна, наподобява напълно ясно, че Съединени американски щати са окуражени да вършат с европейците каквото си желаят, с цел да запазят властта си над тях, от друга пък, наподобява също толкоз ясно, че европейците ще го одобряват, развивайки .
Но това не е краят на историята. Не мога даже да предположа дали и по кое време Европа ще излъчи ново потомство по-смели водачи със лично мислене. Все отново това е епохата на Лиз Тръс и Олаф Шолц. Поглеждайки по-далеч обаче, не виждам по какъв начин Съединени американски щати ще спрат колелото на историята, даже да наподобява по този начин, като че ли преди малко са го създали: Макрон за следващ път беше прав, когато съобщи, че ориста на Русия е обвързвана с Европа, а Европа е в връзки на взаимна взаимозависимост с нея. Това е дълготрайният проект на историята, просто и ясно. Не съм чувал някоя нация да е съумяла да я спре за дълго.
06 Ное 2022352905 Ное 2022298604 Ное 2022490503 Ное 2022271502 Ное 2022255701 Ное 20223054КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани26 Окт 2022127519 Окт 202270121 Окт 2022132024 Sep 20222490
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Източник:, превод Ана Борисова. Следвайте " Гласове " в
Решимостта, с която западните медии пренебрегват неотдавнашните детонации в Балтийско море, извадили от строя газопроводите „ Северен поток “ – 1 и 2, е забележителна. Голяма част от енергийната инфраструктура на Европа, взаимна благосъстоятелност на Германия и Русия, беше унищожена. Отпадна всяка възможност преносът на съветски газ на запад да бъде обновен. Сега континентът обезверено търси нови източници на природен газ, неизбежно на по-високи цени. Не мога да се сетя за нещо по-значимо сега.
Западната преса и телевизионните оператори не оповестяват съвсем нищо за значимите развития след детонациите от 26 септември. Ясно е, че мълчанието на медиите отразява друго, по-голямо безмълвие. На 14 октомври , че Швеция е отказала да взе участие в взаимно следствие с Германия и Дания. Според немска телевизия датчаните също са отказали. Имаме и немски министър, който съобщи, че неговото държавно управление знае кой е виновен за офанзивата, само че не може да го каже. И в трите случая обяснението е едно и също: този въпрос е прекомерно сензитивен и разискването му е опасност за „ националната сигурност “.
Следователно взаимно следствие на случая с газопроводите „ Северен поток “ – 1 и 2 няма да има. Каквото и да открият сами Швеция и другите, те нямат желание да го опишат на света.
Ако нямате податливост към салонни игри, които в никакъв случай не свършват, съвсем невероятно е да не стигнете до заключението, че Съединените щати са или директно виновни за саботажа на „ Северен поток “ – 1 и 2, или са управлявали тези, които са директно виновни. Ако става въпрос за национална сигурност, руснаците явно нямат нищо общо с това, и също толкоз ясно е, че виновникът е сякаш съдружник на Германия, само че въобще не зачита нейните ползи.
Това, че Стокхолм и Копенхаген замълчаха за случилото се край датски остров покрай немския бряг на Балтийско море, е доста значително. Шокиращо е обаче, че и Берлин го направи. Някой преди малко е взривил план на стойност 11 милиарда евро (10,8 милиарда долара), план, стартират от Германия, в който тя има мажоритарен дял. А на процедура Федералната република избира да застане на страната на някой, който най-вероятно е държавен индивид, когато същият този държавен индивид е оспорил суверенитета ѝ и е унищожил освен нейна благосъстоятелност, само че и другите възможности ѝ за доставяне с сила.
Какво следим тук?
Отговорът ми е обвързван с една дълга история – същински огромната история, която западните медии не отразяват.
Историята е за това по какъв начин от времето на Студената война насам Европа покорно се подчинява на американския диктат, даже когато това вреди на континента. В последно време това е историята за пагубните последствия върху европейските общества и стопански системи на акцията, която Съединени американски щати водят против Русия посредством своето подставено лице Украйна. И в този момент да помислим, дали тази от дълго време почнала история не приключва с цялостното заличаване на Европа като самостоятелен център на власт със собствен личен глас и – също толкоз значимо съгласно мен – на „ Европа “ като концепция и блян.
„ Рискуваме всеобща деиндустриализация на европейския континент “, каза наскоро пред .
Задаващата се икономическа съсипия на Европа е най-непосредствената, осезаемата последица на войната в Украйна, предизвикана от Съединени американски щати, и на санкционния режим против Русия, воден от Съединени американски щати и подкрепян от Европейския съюз. Почти невероятният отвод на Германия и нейните съседи да защитят ползите си по въпроса за газопроводите допуска, че по-съществената последица ще е в действителност окончателният провал на всички искания, че Европа е нещо друго от сбирка васални страни, подчинени на Съединени американски щати, даже за сметка на своите лични жители.
Помислете за това идващия път, когато администрацията на Байдън стартира да ви приказва за неприкосновеността и суверенитета на Украйна.
Дълго време бях измежду тези, които се чудеха, с известна доза вяра, по кое време европейците ще стартират да приказват и работят съгласно това, което считат за най-хубаво за самите себе си. Прекарах десетилетия в размисли. Да, припомням си, мислих, че континентът е завършил с двуполярността на Студената война, наложена на света от Вашингтон. Да, мислих си неотдавна, че европейците ще се откажат да поддържат глобите, които Вашингтон наложи на Русия след култивирания от Съединени американски щати прелом в Украйна през 2014 година Германският бизнес не ги искаше. Гърците и италианците също. Но когато трябваше да бъдат подновявани на всеки шест месеца, както изискват разпоредбите на Европейски Съюз, те по този начин или другояче минаваха.
Тогава се появи Еманюел Макрон. Когато домакинстваше срещата на G7 в Биариц преди три години, френският президент се направи на Де Гол, като съобщи, че Русия неизбежно е част от ориста на Европа и континентът би трябвало да откри своите лични връзки с големия си източен комшия.
Да, споделих си още веднъж, без да виждам, че Макрон не е нищо повече от скърцащ ветропоказател, побит величаво на върха на европейския хамбар.
Но отговорът в тези и доста други случаи в действителност беше „ Не “.
За това стана дума преди няколко години в мое изявление с английския публицист и издател Пери Андерсън. Защо Европа не може да откри своя глас? – попитах. Андерсън даде забавен отговор.
Последното потомство европейски водачи, създали някакъв опит да работят без значение от Съединени американски щати – Чърчил, Антъни Идън, Дьо Гол и други, останаха в историята при започване на Студената война, проницателно означи Андерсън. Никой от идващите генерации няма различен опит, с изключение на този на подвластни хора, подслонени под американския чадър за сигурност. Те не знаят нищо друго. Никога не са говорили със личен глас.
Това не значи, че Европа е изцяло спокойна. В средата на Студената война имаше доста признаци, че европейците са недоволни от трансатлантическите връзки, такива каквито ги е оформил Вашингтон. През 1963 година Дьо Гол изтегли френските сили от командването на НАТО. Три години по-късно подреди на НАТО да закрие всичките си бази на френска територия. Още три години по-късно, през 1969 година, Германия показа своята Ostpolitik (германската „ източна политика “, ориентирана към страните от Източна Европа ‒ бел. ред.). Още една година по-късно Вили Бранд стана първият немски канцлер, който се срещна с източногермански водач, Вили Щоф.
Нека не забравяме какво се случваше по улиците. Ако не разбирате, че събитията от 1968 година в Париж и на други места са ненапълно митинг против международния ред, натрапен от Америка, значи не разбирате 1968 година
Но Вашингтон, който след 1945 година се радваше на своята водеща роля в международните каузи, към този момент се беше научил по какъв начин да принуждава приятелите си, с американска усмивка и с каквото е належащо – пари, подкупи, споразумяване на избори, политически хитрости и всичко останало. Имаше отвратителната заложба, принуждавайки европейците да маршируват, да ги държи в крайник с кръстоносния поход на Студената война, макар тяхното едвам скривано неодобрение.
Тези от нас, които желаеха да видят една независима Европа като мост сред Запада и Изтока, бяха постоянно разочаровани. И по този начин, единствено преди няколко години зададох въпроса си на Пери Андерсън: Как се случи това?
И ето, че в Балтийско море се появява метан. По данни на Би Би Си става дума за пробив от 50 метра, т.е. 164 фута, в газопровода „ Северен поток “. Ако приемем, че Америка е отговорна по един или различен метод за това закононарушение (тъй като не се интересувам от салонни игри, върша това съмнение в очакване на доказателства), съществува директна връзка сред капризните злоупотреби на Вашингтон с европейския суверенитет по време на Студената война и събитията от 26 септември. Нация, която си разрешава да се меси в европейските каузи, без да среща освен това от протестно бърборене, не би се замислила доста дали да унищожи скъпа европейска инфраструктура. А континентът, който се е кланял десетилетия наред по времето на Студената война, не смее да обели и дума за това.
Изглежда, че в енергийната сфера Европа към този момент е сготвена., че в случай че Европа остане без съветски газ, ще се обрече на стопански крах и голямо страдалчество за неопределен срок. При „ нулев съветски газ “ за Европейския съюз, сподели той, „ казусът, мисля, ще бъде голям и за доста дълго време “.
След „ Северен поток “ Европа към този момент е изправена пред сложни за договаряне покупко-продажби на свободния пазар, като в никакъв случай няма да може да реализира цената, на която съветският газ щеше да потече по дъното на Балтийско море към Германия. Може да подписа съглашения с Турция, доколкото Реджеп Тайип Ердоган се договаря с Москва да трансформира страната си в хранилище за съветския енергиен експорт. Но дано го кажем по този метод: не бихте си купили от турския президент кола на остаряло, камо ли енергийни доставки за милиарди долари.
И оставете това на американците. Макрон, Роберт Хабек, който е вицеканцлер и министър на стопанската система в държавното управление на Шолц, и други европейски водачи към този момент се оплакват, че цената на американския полутечен природен газ, който би трябвало да дойде в европейските терминали, е четири пъти по-висока от тази на американския пазар.
Откакто „ Северен поток “ се появи като открит въпрос по време на ръководството на Тръмп, е ясно, че отмъкването на европейския газов пазар от Русия е измежду аргументите за гневната опозиция на Вашингтон против завършването на „ Северен поток “-2. За да си разбираем обаче един толкоз самоуверен ход като детонациите в Балтийско море, е нужно по-широко мислене.
Това е още една част от историята, която се простира надалеч обратно във времето. Колкото Вашингтон се опасяваше от съветската мечка, най-малко толкоз, а може би и повече, се тревожеше от всички тези европейски импулси за устойчиво урегулиране на връзките със Съюз на съветските социалистически републики ‒ Ostpolitik, така наречен конвергенция, „ третият път “ и други сходни понятия. Истинският зложелател беше една опасност, по-голяма от Съветския съюз, а точно гравитационното привличане на евразийския континент и изцяло разумната мисъл, че суверенна Европа ще откри своята орис като неговия най-западен фланг.
Да се предотврати това, с каквито и да е средства, е завоалираната същина на трансатлантическата политика на Вашингтон от десетилетия. Ето за какво един газопровод закупи толкоз голямо значение за Съединени американски щати, а „ с каквито и да е средства “ просто се трансформира в жестоко интернационално закононарушение и фронтална офанзива против европейските ползи.
Ако погледнем напред, най-обезкуражаващият аспект на случая със „ Северен поток “ е връзката сред две мрачни действителности. От една страна, наподобява напълно ясно, че Съединени американски щати са окуражени да вършат с европейците каквото си желаят, с цел да запазят властта си над тях, от друга пък, наподобява също толкоз ясно, че европейците ще го одобряват, развивайки .
Но това не е краят на историята. Не мога даже да предположа дали и по кое време Европа ще излъчи ново потомство по-смели водачи със лично мислене. Все отново това е епохата на Лиз Тръс и Олаф Шолц. Поглеждайки по-далеч обаче, не виждам по какъв начин Съединени американски щати ще спрат колелото на историята, даже да наподобява по този начин, като че ли преди малко са го създали: Макрон за следващ път беше прав, когато съобщи, че ориста на Русия е обвързвана с Европа, а Европа е в връзки на взаимна взаимозависимост с нея. Това е дълготрайният проект на историята, просто и ясно. Не съм чувал някоя нация да е съумяла да я спре за дълго.
06 Ное 2022352905 Ное 2022298604 Ное 2022490503 Ное 2022271502 Ное 2022255701 Ное 20223054КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани26 Окт 2022127519 Окт 202270121 Окт 2022132024 Sep 20222490
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ